Дори и да боли
„Когато си на дъното на пъкъла…“
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът
и тича умореното сърце,
когато аз изгубена, отчаяна
с пресъхнали от сълзите очи,
от болка и безсилие съм паднала
то слънцето ме гали със лъчи…
Изправям се и тръгвам вън със вятъра.
Със стиховете до сега вървях.
Сама, без близки и приятели
и мигове все тъжни изживях…
Дали ще мога да не пиша стихове
във късните среднощни часове,
а бягат сънищата от очите ми
макар денят заминал уморен.
Не! Ще пиша и на скъсаните листи
за болка, за илюзии и мечти.
Животът ми да бъде не измислен,
а истински! Дори и да боли…
© Ани Иванова All rights reserved.
