Дори навън
Нима отново слънцето не ще да грее?
И пясъкът в часовника ще спре ли да тече?
Обгърнат, може би от някакво безвремие?!
Но... вярвай!
Днес. И... нищо, че вали.
Слънцето отново ще изгрее!
И пак ще има сутрешно кафе.
А пясъкът в часовника отново ще...
А може би не ще тече,
по-скоро би могло да капе,
когато с теб -
потънал съм във мрака...
След времето, преминало във сълзи,
и думи, неизказани във тишина,
дори навън отново да вали,
ти знаеш - твоето момче те чака.
След твойта ласка щом очи отвори,
и устните ти жадни пак усети,
тогава той не ще да проговори,
долавящ ударите на сърцето.
И... утре пак ще съмне.
Слънцето усмихва се там някъде...
И пясъчният ти часовник пак ще дреме,
до следващо разделно време...
Хей, целувка ли сега да ти изпрати,
когато знаеш, че и тя те чака?!
А пясъкът в часовника отново ще тече...
Бъди уверен, само чакай!
© Николай Стойчев All rights reserved.
