- Тревожна си! Като предвкусван грях...

И като в грях се втурвам към плътта ти.

Изпивам всяка капчица на този ад

и чакам още да ми подаде ръката ти.

Пресъхнал съм от жажда зарад теб,

а езерносолени са косите ти.

Политам като вятър в дива степ,

но спъвам се в скалите на очите ти.

Към теб от празното протягам длан,

не искам много, само глътка искам...

Изричам клетви, обещавам... Сам...

А думите в гърдите ме притискат.

С дъха си мъча се да разтопя леда

и да разкъсам тишината с пръсти.

Издигнала си каменна стена...

Виж, Любовта дори във ъгъла се кръсти!

- Е, и какво? Със нея сме на "Вие",

не знам защо отново се е върнала.

Преди оставяше душата ми да вие,

а виж сега - в светица се превърнала!

Изглежда влязла е след теб... Неканена.

(Тя винаги така си влиза.) А остави

една сълза за сбогом, но измамена,

не знам, коя от двете ще остане...

Пак в ъгъла се свря... Да си стои!

Да си се кръсти, но не пипа огъня!

Да не говори, само да мълчи.

Не искам пак отново да я гоня...

- Добре, ще я помоля да мълчи,

но искам нещичко да ти припомня.

Ти беше друга... само преди дни...

Не ме прекъсвай! Искам да говоря!

Та казах, няма и броени дни,

от обич цяла в светлина сияеше,

изпиваше с очите си мъгли,

магии древни с погледа си ваеше.

Редеше думи без да чуя глас,

усмивката ти бе покорно страстна

и нежността ти ме държеше в власт.

А днес така предателски угасна.

Не бе далечна за света и... мен,

откриваше ми пътищата звездни,

гореше в ярък огън всеки ден,

а днес горят ме адовите бездни.

Във чаша вино вечер преди сън

събираше най-сладката омая...

Звездите се усмихваха навън,

а ти отваряше ми дверите на рая.

Прецеждаше най-чистите сълзи

за ласките и негата на мрака...

... От думите ти днес така боли,

че Любовта отново в ъгъла разплака...

За мойте знам - не вярваш на сълзи,

особено в очите на мъжете.

Но даже да си права, запомни,

че те понякога остават си момчета...

И че най-чувствените думи за  любов,

най-вдъхновените поеми и сонети,

най-парещите тръпки с огнен зов,

изрекли са ги влюбени момчета...

Че не е нужно да си се родил жена,

за да обичаш истински и сляпо.

В живота ни не е единствено Смъртта,

която да не прави разлика и срещу злато.

И Любовта (сега застанала до теб),

не ни дели, в еднакъв път ни води,

едни и същи думи шепне - за обет.

Еднакво твърди са си нейните окови...

Не ме отстрелвай с думите си пак!

И не презирай най-мъжественото "Моля!"

Дори да ти приличам на глупак...

но изборът е мой и е по моя воля!

Не вдигай зид от каменни стени,

не вграждай в него сянката ми сляпа -

тя все така след тебе ще върви

и ще раздира с постоянство тишината.

Прости на Любовта, на мен прости,

на себе си прощавай всяка вечер...

До дъно чашата на жребия изпий...

... с горчилка се отпива вечност...

И не търси в мечтите ни вината,

те бъдещето носят без вина!

Дори да вием като вълци в самотата,

надеждите им ни огряват в светлина.

А че боли от прогореното в душата -

не се постига вечност без страдание...

Дори закърпени в отвъдното ще минем...

"Останалото - казва Хамлет - е мълчание..."

- А станалото - проговорих като ехо -

дано не пренесем във вечността...

Добро утро, мое премъдро събуждане,

изричам пак здравей на Любовта!