Досадно - импресионистично
ДОСАДНО - ИМПРЕСИОНИСТИЧНО
Р.Чакърова
Как осъмва контейнерът? Пълен...
Със боклука на толкова чувства.
Сутрин рано го чувам в просъница
от ненужни любови да пъшка...
Жал ми става, но... имам за хвърляне...
Ще допълня - със няколко стиха
и от срам ще се скрия зад ъгъла,
дето вятърът чака притихнал.
А мухите вещаят безлюдие
и назряваща буря в душата.
Странно... Вече не гледам учудено
на милионите тук непознати.
Не разпитвам оградите повече...
Знам до болка какво ще ми кажат.
Дотежа ми от техните спомени
и от моите спомени даже...
А онази, прекрасната рокля,
се накъса от смях в гардероба.
Огледалото, също самотно,
се пропука от гняв и от злоба.
И каквото да става наоколо,
онзи кестен все тъй си мълчи
и се храни от буйните сокове
на тъгата във мойте очи...
Лондон 2016 '
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
