Достатъчно
Остана ми мъничко синя боя
и слънчева - капчици две.
Сега, всяка сутрин размито с мъгла
рисувам парченце небе.
В кутийка от спомен щурче приютих -
гласът му омайно приспива.
И златни светулки в очите си скрих,
през дългите нощи да мигат.
И няколко банки щастливо море
по вените вля се за сила.
Така, с всеки удар на мойто сърце
усещам как лято пулсира.
Светът е наоколо жълто-червен,
но скоро ще голне до сиво...
Дъхът ми все още е горско зелен...
Това всичко, мисля, ми стига!
© Деа All rights reserved.
