Не ме мечтай във грешните си мисли,
достойна съм за нещо повече от тях.
Достойна съм, задето съм те искала,
затуй, че те подкрепях и… живях.
И често пренебрегвах си сърцето,
а то упрекваше ме тихо и без глас.
Дори и Пепеляшка е била принцеса –
с пантофка златна, рокля, кочияш…
А аз? Аз каква съм ти на тебе?
Опора, сила – всичко! Само не любов!
Когато най те искам, си отиваш,
а после оправдаваш се: „Не съм готов!” ...