Дотежа ми да те търся безутешно,
във делника, разкъсан от съмнения.
По принцип,обичам всичките си грешки,
ала ти така болиш и париш в мене...
Дотежа ми! Горчи от твоето мълчание,
когато те догонвам с тихи стъпки.
Един до друг, а на такова разстояние,
безпаметно различни и до болка същите...
Дотежа ми! Гаснат несбъднати копнежи.
Притръпнах към хилядите мили обещания,
а в душата ми лежи утайка от надежда,
че може утре да бъда нечие мечтание.