Дотолкова ми е, като живот без пазва
за счупените ми настройки и сетива,
ако сега в една прелюдия не влезна.
Оставам си бездомна за света...
Измислени ще си останат пътища
със ненастроени клавири в сипкав дъжд,
ако през значните очертания от сънища
аз не премина трудното поне веднъж.
Поне веднъж, ако не скърша тъмното,
и не видя светлото на видния си ден,
какво ли сторила бих друго...
ако я нямах своята надежда в мен... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up