Mar 20, 2008, 7:30 PM

Довиждане! 

  Poetry » Other
1449 0 21
Отивай си! Нямаме нужда от тебе.
Не се тревожи. Децата ще са добре.
Върви! Бягай при нея,
щом натам те води твоето сърце.
Тръгвай! Вече пораснах,
не съм същата нежна душа.
Добра ученичка израснах,
отдавна бе, когато ме взе за жена.
Какво чакаш? Няма да те спирам,
знам, че синът ти ще пита за теб.
Успокой се, той няма да забрави,
че и баща му бе добър човек.
Дъщеря ти!? Ще стане голяма.
Ще я канят на срещи мъже.
Няма да ми бъдеш отмяна,
когато я чакам да се прибере.
Не се страхувай! Аз съм силна!
Такива са и нашите деца.
Още са малки, но ще оцелеят,
помниш ли, ти ги учи на това.
Довиждане! И не ни забравяй!
Винаги си спомняй любовта.
И дано някой ден не съжаляваш,
че изоставяш най-скъпите си същества.

© Ванина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??