Jul 6, 2016, 11:23 PM

Довиждане, Училище

4.2K 1 4

Училище, сърдечно се разделяме...
С усмивка ведра свети пролетта...
Дойдохме преди време неуверени...
Но вече сме пораснали деца...

Без нас навярно тъжни ще са стаите...
Растяхме - сред уроци и игри.
Лудеехме, споделяхме си тайните...
И станахме приятели добри...

Сега сме тук, облечени тържествено.
С цветя и с развълнувани сърца...
Пред нас блещука лятото божествено...
И ние ще блестим като слънца...

Навярно след раздялата е срещата -
с простори свежи, с нови светове...
И нека да живее в нас надеждата,
че път към красотите ни зове!...

Учители добри, благословете ни!...
Училище, очаквай есента!...
Искриците, в очите ни засветили,
да топлят с обич нашите сърца!...

Дано да бъде слънчево в душите ни!...
За всички светлини благодарим!...
Довиждане, Училище, учители!
Довиждане, приятели добри!...


Марин Тачков

(редактиран вариант)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Тачков All rights reserved.

Редактирах стихотворението, за да е по-подходящо за учениците от началния курс, за първокласниците... Ако имате забележки, моля да ги споделите...

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...