Довършете ме сами...
Заспивам - а съм още твърде буден
и зениците пропити са от кръв.
Намерих се - погребан и ненужен,
прекалено труден - в тази моя плът...
Грешник - а съм още твърде вярващ
и всеки кръст е мисъл за признание.
Сега е зима - слънцето е губещ,
във мен е лято - пълно със незнание...
Падам от посоките - захвърлени
и твърдостта на удара ще е във мен,
защото полетът е пълен със пробуждане,
а после - нищо?... няма вяра - ден...
Ням съм - а имам толкова надежди
и във гените заложен е нагона.
Сега се моля, но запалих всички свещи,
вървя на сляпо - чак до Антигона...
Умирам - а съм още твърде жив,
всички спомени са сребърни ками.
А силите изчезват - като мит...
сега ви моля - довършете ме сами...
© Валери Янев All rights reserved.
