Драскулки върху летния паваж
ДРАСКУЛКИ ВЪРХУ ЛЕТНИЯ ПАВАЖ
Рисувам ти слънца по цяла нощ
с надеждата, че ще изгреят утре.
Но изборът ми се оказва лош.
Денят пристига – свъсен и барутен.
Недей нагазва в моите води –
защото те са тихи и дълбоки.
През нощния кошмар ме преведи
и ще ти бъда сянка тъмноока.
Ще дишам всяка капка тишина,
в която криеш разум или чувства,
озадачен, че някаква жена
прегръща те и впива в тебе устни.
Познавам недоверието в теб
и знам кога и как е породено.
Но аз ти нося късче от небе,
случайно в мен за обич приютено.
© Валентина Йотова All rights reserved.
