Feb 28, 2025, 7:43 AM

Дребосъчета

  Poetry » Civic
362 4 1

Сън. Мой сън. Призови ме!

Приюти ме.

Отговор ми дай.

Господи, утеши ме.

Душата ми познай.

Не искам да пропадам.

Знам, че няма връщане 

назад.

От маскарада отърви ме,

и от дяволската смрад.

 

           -----

 

Няма нищо случайно,

в случайните срещи.

Няма нищо трайно.

Не се затрупвай с вещи.

Гледай ти наблизо,

а виждай надалече.

Истината винаги излиза,

Човек бъди, а не човече!

 

             -------

 

По утъпкани пътеки

всеки може да върви.

Но когато бос по камънака,

път проправяш и кървиш,

към миналото не поглеждай.

Продължавай да вървиш.

Продължавай да катериш ,

толкоз близо е върха.

Там истината ще намериш,

че щастието ражда се в беда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Великолепни фрагменти поднасяш, Живко! Поздравление!:

    "Продължавай да катериш ,
    толкоз близо е върха.
    Там истината ще намериш,
    че щастието ражда се в беда."

    П.П. Наложеното ми коментарно ограничение ми попречи да коментирам досега тези твои творби.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...