Jun 30, 2013, 2:53 PM

Другарска ръка

  Poetry » Love
605 0 4

По местата греховни и святи,

по пътеки от кози крака,

по билата с преспи навяти

аз си търся другарска ръка.

 

Аз я търся в горите дълбоки

и я търся във тежкия мрак.

Аз я търся в жени синеоки

и я търся във божия знак.

 

Не ги слушам и злите езици,

и отварям аз стари врати

да я търся зад бистри сълзици,

и зад огнени чисти искри.

 

И тогава над мен профучават

закъснелите древни стрели.

Във небето звезди зазвучават

и започва любов да вали!

 

И във тази любов аз откривам

припозната от мене ръка.

Сърце си пред нея разкривам

със любов да ме гали така...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....