ДРУМНИКЪТ ИЗ ТИХИТЕ ВСЕЛЕНИ
... сурото небе се грочи, облаците мъкнат плочи,
върху туфи змийска хурка вятърът шупурка.
Щом зарохоли дъждецът, млъкна в сумрака щурецът,
бухалът: – Ухуу-у! – избуха в тишината глуха.
Сякаш че от златна делва! – блага тишина се стелна,
мракът с дрипави парцали кротко ме погали.
Под Луната – жълта кукла, бързото поточе рукна,
дипли вейнаха – и гриви, гърбавите иви.
Край мъхнатото кайначе гладно жабче взе да плаче,
вирнаха стрели и пики мокрите тръстики.
Друмниче без дом и стряха, всички живинки заспаха! – ...