Духовно замърсяване

Poetry

542 3 2

Душата ми все повече се задушава

от въздуха сгъстен, опасно замърсен.

Боли ме, как гласът противен надделява

и завладява хиляди животи в своя плен.

Боли ме, как гласът омразен лъха от устата,

от устни от които аз очаквам само Твоя глас.

Неразпознат говори мракът, скътан във мъглата

и заличава ловко всеки опит за контраст.

Душата ми все повече се задушава

от въздуха сгъстен, опасно замърсен.

Но този вавилонски климат, Царят побеждава,

победата Му ще изгрее в онзи славен ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Елиза13 (Мария)

Радвам се много да те видя на страничката ми, скъпа Руми! Благодаря сърдечно за споделеното от теб. Бог да те благослови!
Благодаря от сърце и на прочелите и поставили стихотворението ми в "любими"!

2023-12-14T13:38:09+02:00
rumbic (Руми)

Тъжно е това духовно замърсяване, последствията от него са пагубни, но надеждата ни, че онзи славен ден ще настъпи, не бива да умира! Сърдечно те поздравявам, скъпа Мария!

2023-12-13T16:09:00+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0