Mar 19, 2018, 12:13 PM
Дуло в гърба
Долавям тежък, скърцащ звук –
забива завистта в деня ми нокти.
За мен ли си дошъл в зори дотук?
Попътен дъжд ли те доведе мокър?
Или под болни мисли се потиш
зад дулото, насочено в гърба ми?
Приятелю, не е алъш-вериш
приятелството, не е съд и драми...
Не искам да те питам и защо,
съвсем не си най-първият ми Юда,
молба ще те замоля докато
намираш точка за фатален удар:
не се прицелвай вляво – там прибрах
момчето си и рожбата ни свята.
Улучиш ли ги, ще живееш в страх,
че може да възкръсна за отплата.
За себе си ли? Няма да скърбя!
И милост за остатъка не прося!
Не ще превърна чакането в бяг –
ще понеса предателството просто.
Забравил си – с любов те напоих
на кладата в най-жадната Неделя...
Врагът поне е враг – не се бои –
очи в очи стои преди да стреля!
© Мая Нарлиева All rights reserved.
Свързани произведения
И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро, ...
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро, ...
879
12
20
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Друг е. Моят собствен.
Всеки гледа от "друг" свят. Нали това е различното помежду ни?! Поздрави, Ивайло! -
Мая, вие сякаш надниквате към нас от друг свят....
-
Благодаря ви, че се отбихте!
-
Всичко ми изглежда казано, от мен 🌹 и 👏 А в "аза убиец" на Жабока май има и наука 🤔
-
Отново възторг!
-
Съгласна съм, Мариела. Но предателствата са част от живота и говорят за предателя, не за предадения, а аз се научих да не страдам заради тях. Допускам единици до себе си. Върнала си се доста назад.
-
Най-силно боли предателството на тези, които вече са били в сърцата ни.....
-
-
Върнах се отново, наистина всяка дума е на място, а за финала нямам думи.
-
Благодаря, Сенилга!
-
Отлично!
"не се прицелвай вляво" - афоризм! -
Нали, Дейка?!
И, Жабок, не беше спам. Диалогът ни си беше породен от текста и остана тематично свързан.
Дружелюбна неделя от мен! -
"Врагът поне е враг " и поне няма лицемерие при него...
-
Благодаря за посещението момичета и момчета!
Вярвам всички ще се съгласим, че ударът от свой е по-болезнен от този на неприятел. -
Невероятно силно и сърдечно написано, а финала е разтърсващ, сякаш след това, нама нищо друго! Поздравявам те, за таланта!
-
Започнах да да пиша коментар, а то излезе... LY, Щурче!
-
Прочетох го няколко пъти, за да поема чувствата, които носи, толкова е силно!❤
-
Много силно ❤️
-
Не, не сме смели, просто сме опиянени от стрелбата.
А единаците най-често ги гърмят. Общността много обича да стреля по единаци, защото стреляйки по човек от общността, остава с "гузната" съвест, че е убил събрат.
Извинявай за спама. -
Еее 😀 хе-хе, разсмя ме чистосърдечно. Нито сме толкова зли, нито пък наивни до глупост. Ето, това са единични случаи.
По твоята логика сме безразсъдно смели тогава, защото малцина са единаците. Живеем в общности и най-често по собствен избор. -
Оптимизмът е много хубаво нещо
Даже съм виждал простреляни оптимисти, които казват:
"Той(тя) стреля, но съм сигурен(а), че искаше да съм жив-а" -
Не изпадаш ли в крайност, Жабок? Макар че забелязвам все повече дула около себе си и другите, нека ги претеглим като фифти-фифти. Може би поне 50% са или обезоръжени, или лишени от желание, намирайки смисъл в живота на околните.
-
Мая, всички са приятели, зависи накъде ще се обърнеш.
Всеки е насочил дуло срещу теб.
Открих, че това е инстинкт у човека. Инстинктът на Аза убиец. Единици го нямат. -
Благодаря!
-
Хубаво, силно....изпитано на собствен гръб.
-
Много силни думи, Сони. Благодаря ти! Този стих е старичък, но съм се връщала към него многократно. Дори не мога да кажа защо.
-
Настръхнах, Мая!
Боже, колко си талантлива!
Думите са оръжия, когато пишеш.
Разкошна си! Влюбена съм в твоето творчество! Благодаря ти за наслада, която чувствам, когато чета стиховете ти! -
Благодаря ти за визитата и топлите думи, мила Ивита!
-
Много, много високо!
Каквото и да напиша, няма да бъде достатъчно!
Прекланям се пред таланта ти, Мая! -
Бате Спиро! Така ме зарадва с присъствието си. Ти си жив?! Как си? Къде си? Защо си? Рисуваш ли още?
Вале, какво да ти кажа – сякаш каквото написах – написах. Последва творчески колапс. Благодаря за искреното мнение. -
Страхотно е!
Разкърти ме... -
Благодаря ти, Лили, за добрите думи, както и за разходката из моята страничка.
Бъдете щастливи! -
Мая,страхотно е!
,,Врагът поне е враг-не се бои-
очи в очи стои преди да стреля!"
👍💖 -
Благодаря за вниманието!
-
Настърхващо произведение!
-
Даа! Досетих се, Щур! Оте!
(Ще огледам с едното око и дим да ме няма) 😉😀 -
Беше, Щурче. Липсваш! LY
-
А! Трябва да е било за 24ти май. Благодаря! Щур, Маги!
(Аз вече със страх и нежелание влизам тук - когато и да надникна, все на бой попадам) -
Майче! Възторг! Честит празник!
-
Честит празник, Щурче!
-
Благодаря, Дени.
Доста назад си се върнала.. -
Мая, Мая ... това ме смая. Страхотно е.
-
Направила си ми бърз обход!
Наистина се радвам, че си тук отново! -
Няма толкова звездички тук, велико е!!!!!
-
-
!!!
-
Благодаря ти!
-
Много силно !
-
И от вчера до днес си ходиш настръхнала?? 😅
Мерси, Керинце!
А бе да заявим присъствие чат-пат, а който го е страх от "железарски стоки", да не стои до мишената. 😉 -
Ей, това вчера го четох и ми настръхна перушинката...Направо с чука и пирона в десетката, Бодилче!
-
Момент, да намеря бележника си..
-
Отлично!
-
Еха......това е за любими, Мая! Браво, много силно....талант
-
-
Прекрасно!
-
Но и това си има добра страна. Съвестта на Юда проговаря, макар и наум. Което е несъизмеримо с причиненото зло, но както се казва... Да извлечем поуката
Радвам ти се искрено, че отново си във форма! -
Предателството не е, но вероятно имаш пеедвид стиха... И благодаря!
-
Албенка!
-
Много силен стих,Мая!...В любими.Поздравления!
-
Благодаря ви!
-
Истинската голяма поезия се коментира трудно, след нея остава един емоционален връх и радостта от съпреживяването. Пълниш ме с наслада, мило момиче, благодаря!
-
Да ти е живо и здраво! Радвайте се един на друг!
-
Много ви благодаря за топлината и хубавите думи! Обещавам по-късно да прочета задълбочено коментарите ви, че днес е особено трескаво готин ден! Моето малко, пораснало момче навършва цели 17.)И така! Чудна вечер ви желая и на вас. Бъдете щсстливи. Много щастливи!
Благодаря ви и до.....пак! -
На висота!
-
Другата в мен, желая ти щастие!
-
Да, това е коварно.Много добре претворена решителност и сила! Страхотно е, Мая!
-
Браво!
-
!!!
-
Силно харесах, браво Мая!
-
Страхотен стих,Мая,образно съдържателен,написан от силна жена!Това ми напомни за "Реплика"на Дамян Дамянов,ако го нямаш,мога да ти го пратя.Идеята и там е,че "когато ме обичаш,обичай ме открито...и т.н-да зная-обича ме човек,когато ме мразиш-гледай ме в очите-да зная,че мрази ме човек и накрая-да му подаде падналата сабя"да знае ,че се бие със човек,а не с дреха без човек..."Нямаше да го побере коментарното поле,но ти може би и от Интернет ще можеш да го извадиш!Ако разбра комплимента ми в сравнението с Големия Дамян!....
-
Благодаря ви.
Да, Стойчо, да! -
Има ли по-болезнени прицелвания от тези в гръб?!
Трудно изживяване! Този който е изпитвал подобна болка,разбира...
Поздравления,Мая-за понесеното и за силата да претвориш изживяното! -
Картинно, пластично, драматично - много ми хареса! Поздравления, Мая!
-
Много хубава творба, поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
