Дуло в гърба

Долавям тежък, скърцащ звук –
забива завистта в деня ми нокти. 
За мен ли си дошъл в зори дотук?
Попътен дъжд ли те доведе мокър? 
Или под болни мисли се потиш
зад дулото, насочено в гърба ми? 
Приятелю, не е алъш-вериш
приятелството, не е съд и драми... 
Не искам да те питам и защо, 
съвсем не си най-първият ми Юда, 
молба ще те замоля докато
намираш точка за фатален удар:
не се прицелвай вляво – там прибрах
момчето си и рожбата ни свята. 
Улучиш ли ги, ще живееш в страх, 
че може да възкръсна за отплата. 
За себе си ли? Няма да скърбя! 
И милост за остатъка не прося! 
Не ще превърна чакането в бяг –
ще понеса предателството просто. 
Забравил си – с любов те напоих
на кладата в най-жадната Неделя... 

Врагът поне е враг – не се бои –
очи в очи стои преди да стреля!