Душа
(посветено)
„... подарявам си душата...”
Стайо Гарноев
Душа ми подариха, ей така –
по случай, по усещане, по право.
Побра се във едната ми ръка.
Миришеше на мама и на здравец.
Усетих я със всеки свой неврон –
наопаки и налице бе равна.
По дишането беше ми в синхрон,
но дишане в синхрон не е най-главното.
По-главното е да я чувстваш дар,
да я усещаш от пети до косъм,
да ти е дъх след нощния кошмар.
Душата е усещането кой съм.
Душа ми подариха – за из път.
За лек и сън, ей тъй - и днес я стискам.
Невроните ми, за късмет, не спят.
И, вярвайте... небето...
То е ниско.
© Дарина Дечева All rights reserved.
