(посветено)
„... подарявам си душата...”
Стайо Гарноев
Душа ми подариха, ей така –
по случай, по усещане, по право.
Побра се във едната ми ръка.
Миришеше на мама и на здравец.
Усетих я със всеки свой неврон –
наопаки и налице бе равна.
По дишането беше ми в синхрон,
но дишане в синхрон не е най-главното.
По-главното е да я чувстваш дар, ...