Jul 12, 2007, 9:01 AM

ДУША

  Poetry
794 0 2

Дните отлитат в безкрайната шир,
нощите пълнят се с благ еликсир,
сънища чудни минават за миг,
но остават те будни,
превръщат се в стих...
ще минат години... не искам да спра,
да търся аз тебе - о, моя душа,
намерих те в мрака - дъга разноцветна,
светлинна пътека за обич неземна...
Обгърната цяла съм в сноп светлина,
и чудо настана - превърна се в ден за мене нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дайан Флор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...