Душа
Самотна си, самотна си, душа,
и като вик във теб отеква тишината.
Студена и безкрайна е нощта,
когато в теб притихне леден вятър.
Затворена зад стъклена стена,
сънуваш всяка вечер, че отлиташ.
Но хваната в капана на плътта,
заключена, без път се луташ.
Знам вече, тясно ти е в мен, душа,
жадуваш за безкрая като птица.
Но потрошаваш своите крила
при всеки следващ опит за отлитане.
Почакай още мъничко, душа,
животът ни по-кратък и от миг е.
Ще дойде ден и ти във вечността
свободна сред звездите ще се скиташ.
© Мария Вергова All rights reserved.
