Душата ти е струна
Душата ти е струна на цигулка,
докосвам я със нежно пицикато,
а ти отронваш звук - въздишка,
преливаща във чувствено легато.
Очите ти – изящни са светулки,
трасират пътя, водещ до сърцето,
омаен глас, шептящ на пресекулки
„Обичам те!” ме праща към небето...
Тела, преплели в страст до изнемога,
ръцете, тръпнещи с косите ти играят,
нощта отлитна - звездна, бързонога
и слънчеви лъчи в очите ти сияят..
Отпусната в ръцете ми заспиваш,
докрай отдала нежност закопняла
и топлина във вените ми вливаш
чрез любовта във тебе оживяла...
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
