Да те виждам тук, а всъщност да те няма.
Да те жадувам и спокойна да не спя.
Да те бленувам аз –във нощите
без дъх оставам.
И нямам сили вече да крещя.
Гласът ми – глас в пустиня,
преминава като буря през деня.
И бавно, като в есенна картина,
от мен се ронят чувства, вместо есенни листа.
Защото всяко щастие си има име,
а моето сърце държиш със две ръце.
И ако пак греша жестоко - поправи ме!
Разтвори ръце и ме счупи на две…
© Ангелина Петкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
