Apr 23, 2007, 12:26 PM

Душевна смърт

  Poetry
1.6K 0 4
Ти уби моите мечти.
Знаеш ли колко боли
без твоите очи?!
Сълзите ми ще
оставят следа
на моите гърди.
Дълбока, кървава
рана раздира моето
женско сърце.
И да плача нямам сили вече.
И последната си сълза
пролях за теб.
Дадох ти душата си
и пресито нахрани се с нея.
Без да осъзнавам,
продадох си душата.
И последната троха ти дадох -
за друг просто не остана.
Сърцето ми умря за този свят блажен.
Не знаеш и не щеш да знаеш
колко боли от твоето
жестоко предателство.
Сърце не ми остана вече
да страдам, да изпитвам
болка човешка.
И студа и омразата
не чувствам отдавна вече.
За теб съм минало и
споменът за мен е твърде далечен.
Душевна смърт ме чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...