Два котака
Стихче за (НЕ)деца
Котарачета – черно и бяло,
се боричкат в тревата игриво;
времето спира, в кълбенце замряло,
после пак се преплита във сиво.
Спомени хукват, по детски немирни,
да погалят зверчета гальовни.
Сякаш в очите, котешко сини,
оживяват белите неспирни...
Котарачета – в сиво кълбо,
се боксират, но туй е „наужким”.
В този етюд за Добро и за Зло
бяло и черно са винаги дружки.
Котешко синьо око е небето,
в него с детска тъга се оглеждам.
В черно и бяло споменче взето,
през кълбото на сивите дни се процежда...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
