И когато полека пристъпи,
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност,
от очите й, капят звездите.
И повежда, по пътища – тайни,
не изисква, не моли, не пита.
Някой сълзи навярно ще рони,
кукумявка, разкъсала мрака.
Две монети са дан, за Харона,
милостива смъртта е, не чака, ...