Jul 16, 2009, 4:23 PM

Двама

  Poetry » Love
734 0 4

Двама

 

Макар и късно

съдбата ни ориса

със тази орисия - 

любовната магия.

Отключи нашите сърца

отприщи нашите слова . . .

С любовен план горим,

с телата си шептим.

Блажени нашите души,

 не ще ги нищо съкруши,

 защото слели са се те,

 в това “небитие”...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Терзиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...