Двама
Искам да съм твоята любов.
Най-голямата. Единствената.
Твоят дъх да бъде остър зов
да съм нечовешки близка...
И тектонски искам да трепериш
в мислите за мен преди заспиване.
Искам да съм в екота на вените,
във гърдите ти да тичам диво.
Искам да съм твоята мечта...
На звездите да ме пожелаваш.
Да съм привидение в нощта,
да не знаеш как да ме забравиш.
Като главоболие да бъда,
вплела се в дима горчив цигарен.
Да ме припознаваш все на пътя...
Да съм нелечимата ти рана.
За да може, в миг на смъртна ревност,
яростно страха си да захвърлиш.
И при мен, изгубил ум от нежност,
противоотрова да потърсиш.
