Дванайсет
Лимоново е бялото на утрото,
във него всеки дъх е късен стих,
където февруари е изгонен,
а юли - нарисуван с тебешир.
``````````````````
Септември прагматично си е скрил
билети за последен летен полет...
Разплаканият порив на април
е влюбен в безпризорната си пролет.
```````````````````````
От упреци, денят настръхнал,
потъва в март и ражда край.
Дъждът в ноември е пресъхнал.
А юни е излъгал май.
``````````````````
Прегърнал преспите на януари,
кашмирен шал е щедрият октомври.
А август си мечтае, несънувал,
в декември за живота да си спомним.
© Геновева Христова All rights reserved.
