Две години
Няма как да бъдеш изгоряла трева –
тук под сянката.
Няма как да жадуваш капка вода –
тук под камъка.
Няма как да не си светлина –
в мойте спомени.
Няма как да не нося цветя –
тук на гроба ти.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Няма как да бъдеш изгоряла трева –
тук под сянката.
Няма как да жадуваш капка вода –
тук под камъка.
Няма как да не си светлина –
в мойте спомени.
Няма как да не нося цветя –
тук на гроба ти.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...