... две очи тази нощ ще ме греят...
Нека всички кахъри са бели,
та кошмарите крак да подвият.
Не за туй ли до днес сме живели,
та сърцата от мисли да вият...
Ще осъмнеш по-бяла от пролет.
Със очи, като вишни узрели.
И със порив, готова за полет,
па макар и с коси побелели.
И с годините сладост събрана
ще наливаш във чаши предишни.
Само мъничък спомен от рана
осъзнато ще бъде излишен.
Затова се усмихвай щастлива.
Нека всички кахъри бледнеят.
Днес си толкова много красива -
две очи тази нощ ще ме греят...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
