Две октави подранили спомени
Всичко толкова късно се случва, че помня,
как на дявола в полет пречупих крилата.
Беше райската ябълка с ялови клони,
но зачена от острия зъб на змията.
Беше късно следобед, когато проплаках
и ноември на Господ дори се навъси.
Два разпопени попа поеха след мрака,
а Голгота отърси от себе си кръста.
Зазвъняха тревожно камбаните медни
и петелът лисичи кожух си поръча.
После помня, че първите бяха по-бедни
и страхливец оголи зъбите си вълчи.
Днес безпаметно пиша по слух и с надежда,
онзи глух коловоз на живота прекрачил.
И луната в небето над мене изглежда,
като старо и лъскаво, смешно петаче.
Припознал на тъгата финалната права,
всеки грях като остър сатър ще запаша.
Аз отказах на живата смърт да повярвам
и мъртвешки допивам последната чаша.
© Димитър Никифоров All rights reserved. ✍️ No AI Used
