Dec 6, 2011, 1:12 PM

Две приказки в куплет

  Poetry
639 0 7

Две приказки в куплет

 

преди като Пилат да се изложа

защото те обичам и това е ясно

две приказки в куплет ще сложа

не мога да ги кажа по-негласно

 

макар че всеки поглед от страни

на думите щом хване острието

със собствен почерк ще те нарани

а друго е очаквало от мен сърцето

 

не мога да държа и в двете си ръце

горчивите сълзи на нямата Темида

премръзналата боцка моето небце

а бисерът на любовта живее в мида

 

солта на топлия недоизплакан свят

от спомените ни замесва квасна пита

отчупвам късче хляб с ръцете на Пилат

вината винаги във нуждата е впита

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...