Две рози
Две красиви мили момичета,
греят усмивките на техните лица.
Две сестри, на пролетта кокичета,
две красиви рози на майката земя!
Те пеят сега, закърмени с песента,
продължават по примера на рода.
Песни народни те изпълняват от душа,
излезли от народа и остават в сърца!
Пеят и танцуват хванали се за ръка,
на хора' български, приглася им гайдата.
Облечени в народна носия от някога,
славят българщината, стоплят сърца!
© Валентин Миленов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
