Две ръце се вплитат в мрака,
две ръце любовно се зоват,
две ръце са толкова самотни,
като странник търсещ своя път.
Те отчаяно се търсят,
пак при теб да се родят,
всеки странник тайно питат,
как с любов да те дарят.
Ти отчаяно ги търсиш,
вплел надежда в своята мечта,
две ръце отново да се имат,
двете пак да се допрат.
© Силвия Спасова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)