...две стръкчета надежда в твоя ден...
Невзрачните копнежи на тълпата
по всички ълги на града пълзят,
сълзлив рефрен от чалгата позната
купува и продава свежа плът.
Обвива пушек старите калкани,
контейнери преливат, жега, смрад.
В асфалт пропукан – семенца довяни,
две стръкчета от лайкучка цъфтят.
Довял ги вятър, посадил и живи,
напук на смога, градски шум и гмеж –
усмивки златни. Нежни и красиви,
приканват те за миг поне да спреш.
Поспираш и забравяш за тълпата,
тръпчивият им мирис... Окрилен,
политаш с пеперудите, в полята,
две стръкчета надежда в твоя ден...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
