Двете ни
В две шепи душата си хванала
и в нея очи впила с жад,
на ръба на света съм застанала
и усещам от бездната хлад.
Уморена душата си тук
ще положа да легне до мен,
ще се вгледаме тихо, без звук
една в друга. Аз - в нея, тя - в мен.
Само с погледи ще си разменяме
свойто мечтание безбрежно
и безгласно ще си споделяме
как обичаме топло и нежно.
© Фери All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
