Двете в мен....

                                                                  29.06.2020

                                Двете в мен......

           Понякога говорят в мене две в комплект-
           Иржи- ломската и софийската Ирина!
           Едната- с майчиния, неразбираем диалект,
           а другата- изискано и често в рима!

           Едната пита и от въпросите й чак боли
           защо в живота си не е удовлетворена!
           А другата- тя знае отговора, но мълчи-  
           за вината на  съдбата си неподредена!!
                                                                  
           Иржи:

           "Са́кам да ви кажем колко млого мразим                     
           да ме задмине не́кой по- чавръст,                               
           е́ле са́кам най, като почти сички ва́зе-           
           да съм баш отпре́де, щото имам ъс!               
           
           Ама, кът не сам във първа младост затова-       
           крачим бавно, а и  баш почивам често..         
           Признавам още/ на ум само!/, че на глава        
           със мене да се излаза, толко не е лесно!    

           Като сички пишем в рими! Ама само смешно!       
           Щом теми и контакти  вече немам бол,            
           я пропадам в дупки, вам добре известни-         
           крив ми е свето́, та баш че имам зъбъбол!   

           И... съсвем па не́щем да съм я у  фала́нга,        
           на куц крак крачим, ама у младите се врем!                        
           Апа́  ме фаща яд, освем за крачката неравна-      
           ако не смогнем мнение на сички да дадем!  

           Но не можем па и за нищо да се оплачем!         
           Усещам да си имам собствен пиедестал...         
           А като ме коткат сички, знаем ли, обаче-       
           дали съм равностойна с тех, или е от жал?   

           Мислим, че се́ имат сички некакъв респект!      
           Стихове за мен писаа и рисуваа у портрет!       
           Па колко щедри мнения- за секи ми куплет!..    
           Та щом съм "наща Иржи"- сичко е наред!   

           Ирина:

           Май е вече време, Иржи, да останеш у дома,
           както всички други, по възраст- остаряла!
           Бита́- подреден, дрехи имаш и зъби във уста!
           Примири се, малко ли от живота си видяла!?

           Иржи:
 
           Толко грозни думи! Да  у́мрем значи?Леле!        
           Не́щем! Я и от млада бих свето обърнала..        
           Апа́ от Лом за тук какво цветенце ме зе́ле-     
           можех сичко, ич не бех за изфърляне!   

           Та сега..че бутам дзвера, че още он лежи        
           у мене. И нищо баш че, толко остарех-            
           че си спомням младост за утеха, да не тежи      
           кога мислим не каква съм, а коя си бех!       
 
           Лъжа нема- ле́п у мене има съсвем още!           
           Може и без теми, ама със вагон мерак,           
           Помечтавам- чък очите докато не скло́пим-        
           че се бутам с ва́зе пак и пак и пак! 

           Ирина:

           Това си, Иржи вече ти - от Лом момата!
           Но закъсня!.. Защо навремето, тогава
           ти не осъществи ни грам поне от таланта?
           Защо остави само вятърът да ти решава
           коя посока да поемеш ти самата ?!

           Виновна за това е не съдбата, а само ние !
           Единствено тя само мъдро ни показва
           пътищата няколко.А правото по кой да свием-
           имаме пак ние, като мечтите спазваме!!