Двойник
Премного всяка истина се окислява,
за да остане кислород.
Един случаен лъч понякога присъства
и след залеза.
Мехурчетата въздух
пак търсят гърлото на своята бутилка.
Едно от тях - издигаш се нагоре
в мътилката от дни.
Избухва светлината
и удря яростно по твоето съзнание.
Заглъхналото детство още диша
и като спомен се пречупва в безвъзврата.
Любов и Бог - ненужни думи
за слабите и безгръбначни.
За хленчещите в устните на гибелта.
На Пътешественика само бриз му трябва,
попътен вятър в смътните платна.
На кърмата на времето застанал,
презрял живота едноок,
той втренчен в пръстена на хоризонта
с него се венчава.
Солени пръски скулите поемат
и мургавото му лице
усмихва се на призрачния залез.
Напред или назад - посоките се срещат
във въртележката на кръглостта.
Звезди изгряват - медузите на вечерта.
И прилепите в пещерите си пируват.
Зловещото единствено калява.
Смразява костите. Размеква мислите...
През него минал, в двойника си оцеляваш!
© Младен Мисана All rights reserved.
