Премного всяка истина се окислява,
за да остане кислород.
Един случаен лъч понякога присъства
и след залеза.
Мехурчетата въздух
пак търсят гърлото на своята бутилка.
Едно от тях - издигаш се нагоре
в мътилката от дни.
Избухва светлината
и удря яростно по твоето съзнание.
Заглъхналото детство още диша
и като спомен се пречупва в безвъзврата. ...