Sep 25, 2015, 11:01 AM

Дядо

  Poetry » Other
1K 1 0

на дядо ми Никола А. Христов

 

Толкова много бяха годините

и само един коварен ден,

дядо, останах без очите ти сини

и поникнаха сълзите в мен.

Забравих за времето и деня

и самотата аз прегърнах,

дядо, ще те чакам сега в съня –

там ще мога да те зърна.

Загубих единия, а сега и теб,

това е животът човешки,

прости им, дядо, за края нелеп…

И лекарите правят грешки.

Времето, дядо, днес ни раздели,

взе ми всичко – остави тъгата,

а тишината, знаеш, че ме гневи,

когато мълчи в тъмнината.

Остави на всички спомена мил,

на мен и часовника златен,

да знам кога моментът се е скрил

и при теб – мен да ме изпрати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...