Ни прозява се, ни спинка...
Как пък се не умори
тази светкаща машинка
с нейните безброй игри!?
Що за болест и зараза?
Като зяпнат – няма край!
Бате, пак ли ме заряза?
Мен навън ми се играй...
Ох, като ги гледам всички
как прехласнати стоят,
чак и моите очички
парят вече и сълзят.
© Борко Бърборко All rights reserved.
Хареса ми! Много актуално!