От тежестта на злите хора
Земята до ядрото хлътна
и сякаш демони говорят
в ухо на блудница безпътна.
Плътта отдавна не е дар безценен,
за лустро се разменя и за слава.
Простор не ни остана – за летене...
Душа? И да я имаш – залинява.
Вървят керваните, не спират,
вилнеят бури, вият хали.
Дали ни отесня Всемирът,
или от алчност побесняли, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up