Дъга ще светне – Божието слово
От тежестта на злите хора
Земята до ядрото хлътна
и сякаш демони говорят
в ухо на блудница безпътна.
Плътта отдавна не е дар безценен,
за лустро се разменя и за слава.
Простор не ни остана – за летене...
Душа? И да я имаш – залинява.
Вървят керваните, не спират,
вилнеят бури, вият хали.
Дали ни отесня Всемирът,
или от алчност побесняли,
си мислим глупаво: Съдбите,
да прекроиш – това е сила!
Гръбнак превила тъжна скита,
недрага сянка и немила.
Но слънцето ще грейне и отново
ще излекува рана зла и язва.
Дъга ще светне – Божието слово,
е праведно – и милва, и наказва!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
