Дъжд
Плющи метафоричен дъжд –
почти апокалипсис.
Оплаква някакъв си мъж
и разни други липси.
И капките му до една
са някак си безлични –
в тъмницата посред нощта
те всички си приличат.
И всички са като сълза
от стар изтъркан шлагер.
Като пребит скимти дъжда -
какво да го направя...
Да можех да го изгреба
набързо с двете шепи,
да подсуша добре нощта –
току виж ми просветне.
Но Бог от облачния свод
ме гледа с шесто чувство
и кърпи с нескопосан бод
небето – то пропуска
и върху мен тече напук,
разлайва мойте мисли,
и в този стих - и сляп, и глух -
редя ги и ме втриса -
с един метафоричен дъжд -
почти апокалипсис
оплаквам този липсващ мъж.
И разни други липси...
© Галена Воротинцева All rights reserved.
