Топи се ледът в чашата с уиски
В неизказана болка струи
Мръзнат ръцете ни, преплетени рими
А в гърлото буца, стиска, души
Пердето повдига дантелено чело
литнало с вятъра към сив небосвод
Дъждът трополи, ламаринено, вяло
В устата горчи от ранена любов
Чашите звънват... камбана от черква
Пламък от свещ извисена трепти
По стените сенки светлината зачеркват
тихо, минорно, дъждът ромоли ...