Дъжд
Топи се ледът в чашата с уиски
В неизказана болка струи
Мръзнат ръцете ни, преплетени рими
А в гърлото буца, стиска, души
Пердето повдига дантелено чело
литнало с вятъра към сив небосвод
Дъждът трополи, ламаринено, вяло
В устата горчи от ранена любов
Чашите звънват... камбана от черква
Пламък от свещ извисена трепти
По стените сенки светлината зачеркват
тихо, минорно, дъждът ромоли
Уискито свършва, вината нараства
Огърлица от съвест на раменете тежи
Кой и какво , не успя да зарасне
Удар под кръста най-силно боли
Нищо не значат някакви думи
Дъхът ми примрял в топка кълбо
Залезе ли слънцето или просто е тъмно
Дъждът вече спря, незнайно защо
© Валя Сотирова All rights reserved.
