дъжд
И ето, чувам пак познатия звън,
мелодията на стичащата се по прозореца вода,
изтичвам устремена пак навън,
като Сибила танцувам боса под дъжда!
Отправям към небето пълни със сълзи очи,
Надеждата ми остана само,
жадувам тази капка да заличи
спомена за теб от мойто рамо!
Не искам да си спомням всяка нощ,
че била съм някога щастлива,
освободи ме от твоята зла, черна мощ,
позволи ми отново да бъда красива!
А утрото идва и пак съм навън,
всеки ми казва, че не е валяло,
нима е възможно да е било сън,
или дъждът е бил от сълзи само!
© Елица All rights reserved.
