Дъжд

Посрещни ме с чадър във дъжда,

това е мечтата ми -

посрещни ме, любима,

изтрий таз черна ръжда,

разяла душата ми,

та да знам, че те има!

Посрещни ме!

Заради мен наруши си покоя,

за мен - намокри се във пороя,

навярно ще бъде той кратък,

но така ще знам, че си моя,

както аз съм твой без остатък!

Ще знам, че съм в твоята мисъл,

всичко в мен жадува това

и с устни по теб съм написал

най-нежните свои слова.

Посрещни ме с чадър! Прегърни ме!

Дъждът не ще ги отмие!

С истинска жар целуни ме,

а бурята нека си вие...

Мокри тела ще стоплим в прегръдка

и не ще ни е нужна речта,

ще те вдъхна - ти моя, живителна глътка,

незабравима ти, моя мечта!

Но минава трамвай след трамвай,

празна е нашата спирка.

Животът без теб - той също е празен!

Под дъжда се намокрих до край,

от раздяла и мъка погазен.

През локвите тръгвам полека,

а пред мен все си вали,

как ще диря към тебе пътека,

та сърцето е спряло!

И толкоз боли!

Но сякаш удари ме гръм

и то заби като чук,

когато видях през дъжда

с чадър да посрещаш ти друг!