Дъжд и вятър, и море съм
Дъжд и вятър, и море съм
Нали дъждът се влюбва във тревата
и в силата си страстно я прегръща.
Нали воал цветята си намятат –
от вятър. За любовната си къща.
Нали реката бяга към морето,
защото то в прегръдката си чака –
да я посрещне в утрото си светло
и после – да се скрият нейде в мрака.
Нали денят подгонил е нощта ни,
защото по момчешки я обича
и търси си целувка обещана –
тъй, както обещава я момиче.
Нали и аз от утрото си тичам
след спомени, защото теб те няма.
Та кой съм аз без тебе, сам, момиче –
прашинка – във измислен свят за двама.
Но с теб съм дъжд. И вятър. И море съм.
А ти си ми цветче в трева. Река си.
И двама ли сме – всичко в мен е песен,
извита от девойки тънкогласи.
