Ще дойде дъждът -
многопръст пианист,
ще засвири
в резедавите още листа на липите,
ще търкулне прозрачни очи -
лист по лист,
в партитура за смях,
дъх зелен
и обувки пробити.
Ще преджапат по плочника
два чифта нозе,
във слисана локва
оплакнали пръсти,
а чадърът -
бостанско плашило,
с разпрострени ръце,
ще се чуди какво го вали -
смехът ни ли,
дъжд ли?!...
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
