Ще дойде дъждът -
многопръст пианист,
ще засвири
в резедавите още листа на липите,
ще търкулне прозрачни очи -
лист по лист,
в партитура за смях,
дъх зелен
и обувки пробити.
Ще преджапат по плочника
два чифта нозе,
във слисана локва
оплакнали пръсти,
а чадърът -
бостанско плашило,
с разпрострени ръце,
ще се чуди какво го вали -
смехът ни ли,
дъжд ли?!...
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
