Дъждовен апостроф
ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива.
Невените разпукаха среднощно.
И въздухът е станал лавандулов.
Светът не спи – подгизнал от отрова,
удавен в кал и неизбежна лудост.
Това ли е причината за бягство?
Не е наред вселенският сценарий.
И Бог не е пастир на свойто паство.
Обичах те. Но беше януари.
Не ме гадай. Напълно е излишно.
И седмицата не приключва в петък.
За сбогом тишината се разплисква –
в черешов сок по лунната пътека.
И всичко се е случило наужким.
По навик ще повторя глупостта си.
Спести си непотребните поуки.
Ключът към теб отдавна е ръждясал.
© Валентина Йотова All rights reserved.
