yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
Jun 21, 2021, 12:01 AM

Дъждовен апостроф 

  Poetry » Other
446 4 11

ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ

 

Така се изваля, че се продъни.

Душата ми притихва – парцалива.

Мълча. Тежи короната от тръни.

И юни равнодушен си отива.

 

Невените разпукаха среднощно.

И въздухът е станал лавандулов.

Светът не спи – подгизнал от отрова,

удавен в кал и неизбежна лудост.

 

Това ли е причината за бягство?

Не е наред вселенският сценарий.

И Бог не е пастир на свойто паство.

Обичах те. Но беше януари.

 

Не ме гадай. Напълно е излишно.

И седмицата не приключва в петък.

За сбогом тишината се разплисква –

в черешов сок по лунната пътека.

 

И всичко се е случило наужким.

По навик ще повторя глупостта си.

Спести си непотребните поуки.

Ключът към теб отдавна е ръждясал.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??