ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива.
Невените разпукаха среднощно.
И въздухът е станал лавандулов.
Светът не спи – подгизнал от отрова,
удавен в кал и неизбежна лудост.
Това ли е причината за бягство?
Не е наред вселенският сценарий.
И Бог не е пастир на свойто паство. ...