МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
Nov 3, 2024, 8:23 AM

Път заникъде

  Poetry » Other
631 2 3

Поскърцва вехтата каруца

край килнатия, прашен плет.

Кобилата с взор сведен куца –                                                                                

мъгла, униние навред.

 

Млад – каруцарят, с черна шапка

и втора употреба джинс.

До него – мургавелка – капка,

облегната на своя Принц.

 

Камшик размахал е безкраят,

на хоризонта – облак чер.

Къде са тръгнали – не знаят,

под брулещ вятър – кожодер.

 

Свистят прелитащи машини –

с изкуствен чар и интелект,

а те – деца на век отминал,

на присмех само са обект.

 

Сред шум от лъскави „карети“,

изгубили навярно път,

те влачат своята несрета.

А пътищата се множат…

 

https://www.youtube.com/watch?v=vDS-WC40YBk

https://www.youtube.com/watch?v=Qcbhjr70zm8

 

  Стихотворението участва в ХVI национален конкурс за поетеси „Дора Габе `2024” на община Генерал Тошево, СБП и НЧ „Дора Габе 1940“, и не спечели награда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Дочка, не се кося чак толкова, свикнала съм да не побеждавам – това също е вид умение, макар и не особено приятно. С публикацията на тези стихотворения не се оплаквам, просто смятам, че са сносни и стават за четене, въпреки че са извън класирането. Констатирам факта и продължавам нататък. В развитието на историята на участието ми в конкурси също има нещо като интрига и се надявам това да е занимателно за приятелите в сайта. Не само живея живота си, но и го пиша. Благодаря за съпричастието! Люси Атанасова, времето напоследък е толкова динамично, че се чувствам като тези двамата в каручката с магаренцето на снимката. Всичко прелита край мен на бързи обороти, а аз си влача несретата. Но те като че ли не я осъзнават и са посвоему щастливи. Понякога завиждам на самочувствието и спокойствието, с което вървят през света, без да им пука кой ги задминава и накъде са тръгнали. Ние прекалено много разсъждаваме и сравняваме и затова не сме напълно щастливи, дори когато побеждаваме. Благодаря!
  • ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)
    ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)
    Много хубав стих! Любовта прави несретника принц.
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Камшик размахал е безкраят,
    на хоризонта – облак чер.
    Къде са тръгнали – не знаят,
    под брулещ вятър – кожодер"

    Грабна ме тази картина и ме отнесе. Благодаря за удоволствието от прочита. Не се коси за конкурса. Следващия път.Таланта си го имаш!

Живи картини 🇧🇬

Цвете мърда на стената –
слънце, вятър и листа.
Зад пердето, зад стъклата
мержелеят се лета.
Пролетеят се брезички ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Poetry » Other
473

Дъждовен благослов 🇧🇬

Отрупан с цветове е здрачът –
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Poetry » Other
472 2 5

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0