Дъждът не спира, капчукът плаче.
Октомври ляга на мойто рамо.
Но аз съм весел! Защо не зная!
Дъждът обичам, за дъжд мечтая.
Припев:
В локви газя и пак лудувам.
Такъв съм - мокър. Не се преструвам!
След капки тичам, с тях танцувам!
Човек дъждовен! Не се преструвам!
Дъждът не спира! Защо обаче
октомври аз обичам само!
И пак съм весел! Защо не зная!
Дъждът обичам! За дъжд мечтая!
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
